автор: polikrusteva

Аз заслужавам много повече от това, което получавам и задоволявам!
Аз съм жена и като такава имам правото да търся своето право-независима или зависима, обичана или мразена, наранявана или щастлива.Преминавайки през тези периоди на съществуване разбрах, че за да оцелееш не се изисква кой знае какво, просто трябва да бъдеш себе си, да можеш да бъдеш себе си, да се бориш и да правиш всичко заради себе си, да останеш истинска сред неистинските, да бъдеш добра сред лошите, щастлива сред нещастниците, жива сред мъртъвците! Няма значение кой какво ми казва, аз слушам сърцето си, нямам уши за клюките, нямам очи за мръсотията, нямам ръце, за да убивам, крака, за да мачкам, аз имам сърце, за да обичам, душа, за да живея. Болката вече не ме плаши, сблъсках се с нея много отдавна, опознах я добре, но също така съумях да я изтръгна от всяка част от мен, в която се бе впила! Оказах се по-силна от нея, по-силна от всичко зловещо в тоя свят, който ни кара да бъдем лоши! И винаги съм била по-силна от всичко, просто не съм имала очи, за да го видя, не съм могла да повярвам в самата себе си! И край вече с преструвките, с измамите, лъжите! Край вече на това да вярвам в нещо, което са ми казали, без да съм го видяла, което са ме накарали да вярвам, без да съм повярвала! В нещо, което са ме накарали да направя, а не съм искала! Аз съм си аз и светът от днес нататък трябва да ме приеме такава, защото истинските и силните, добрите и мъдрите оцеляват, за всички останали този свят не съществува!