автор: Bjorna

обърквам се
но не сгреших
в милионите
перфорирани билети
в гърдите на метрото
и дишам живота
от спирка до спирка-
ставам частичка
на колелото
мотора
шофьора....
а после се събуждам

някъде извън
пътя -
обърквам се
в парковете
пейките
в трохичките-
в радостта на птичките

и само тогава

прибирайки себе си
в джоба на палтото: между
запалката и цигарите:между
ръкавиците и писалката

чувствам хармонията

тогава значи- обичам

усмихвам се от десетия етаж
или
викам асансьора
а после
слизам пеша
или
се заселявам ароматно
в кутия за мляко

това значи - обичам

обърквам се
но не сгреших
в смеха през сълзите и
в сълзите през смеха и помня.
и себе си
и хората

а още помня
как заседнах в асансьора
между четвъртия и петия
седях-пушех- гледах копчетата

а още помня
как чаках метрото
да стигне до Младост
седях-пушех и гледах вагоните

казват, че в онзи ден се напих
казват, че тогава обичах

казват също че
господ навярно
е страшно тъжно създание
след като ме е създал

но аз не сгреших

обичам живота!