Да те изпея ли или да те изплача?
Дали си обич или си тъга?
Откривам в теб пътеката и знаците
и тръгвам бавно в твоята следа...
Издигам се със мъка към върха
с едничка мисъл - да те видя ясно
и спускам се по- буйна от река –
дано не са усилия напразни.
Успях ли да се слея на мига?
Да стана светъл лъч в деня ти, мрачния?
За теб да съм усмивка и сълза
и извор чист и тръпка на очакване...?
И колко още пътища пред теб
неравни ще се спъват и ще падат,
а хоризонтът все ще е далечен,
но аз за теб ще бъда ключ към вярата:
Ще сипвам още искри във очите ти -
да се огледам само позволи ми
и в тях да прочета, че ме обичаш.
И нищо, че го зная... Прегърни ме!...