автор: dobysun

Ще се престоря отново пак на друг,
хей тъй нищо неразбиращ.
Не е за първи път да ме направят луд,
но накрая след това са умирали.

Било е като в друг живот,
но сега не помня.
Трябвала ми е паметта за нещо друго.
После се събуди ,плака че ме няма.

Някаква ми каза,че ме сънувала.
Нека ме сънува!Мене пак ме няма.
Любовта ми - като отровна гъба,
хубава а червей я не хваща.

Да се преструвам ,не ми отива.
Познавам като мене още двама ,трима.
Останалите други като бясно куче,
не спират да ме лаят.

За няколко стотинки дрънкащи в джоба.
Не мога да те имам,това не е цената.
Душата ми открадна онази от мъглата.
Дето все ме искаше !

После ме остави,да кукуригам...
Утрото да срещам , но и това не помня.
Аз не вярвах . И сега не вярвам.
Но накрая се събудих...