автор: mariniki

Върху минорно
петолиние
тихо листопад
от ноти
сбира
цветните ми чувства
и обиди черни
във хармония...
Събужда
старите копнежи,
спящи
във покълналото жито,
жълтеят
тежките ми мисли,
превърнали
се в слънчогледи...
Полъхва плахо
нечие дихание
посипва
с прах от нежни думи
старите,
болезнените рани
и превръща ги
във пеперуди...
От мамината ракла
вадя
новите си
слънчеви одежди
и рисувам
по небето с обич
живи
пеперудени надежди...
Обещава ми луната
с милост
топли и
спокойни сънища,
когато
пак ще се завърна
на земята като скитница...