автор: Bezmalvniq

Нямям думи. В дъното си на душата
дълбоко в себе си съм възмутен
за туй което в телефонната слушалка
чух, разочарование и гордост не от мен.

чух,онуй което,ти никога не каза
между единственото "Моля!"с последвалата тишина.
чух мълчание с което ти замаза
всичко бързо,на отсрещната страна.

Един единствен миг от тишината
мълчание след "Моля!",слушам цяла бездна
бучаща в теб,дълбоко във душата
но ти недаваш ми дори да я погледна.

чух в мълчанието прекалено много думи
чух във "Моля!",гордост с черен грях
чух това, което всеки страшно люби
чух да казваш ,туй което бях.

Мълчиш след "Моля!" с крещяща тишина
заседнала във твойта гръд
със страх от напаст,преследваща жена
стоиш безмълвно,във образа си твърд.

Нима съм напаст,преследваща жени
Нима си мислиш че да отмъщавам искам аз
нима съм туй което мислиш ти-кажи!
Защо мълчиш?Те питам в този час.

Бях задръстеняк и какво ме топли туй
със комплекси пълен бях,във мрак
стоях пленен,по детски,от онуй
което в егоизма ми живееше за враг.

А думите във твоето мълчание говорят
това което нявга донякъде съм бил
нима ще позволиш във тебе да затворят
фалшиво,образ на един дебил.

Мълчание,за миг разбрах след "Моля!"
в тишината всички думи, скрити
казани с мълчание във тази роля
без да могат те да са открити.

     23.02.2002г.