автор: marsi

Преди разсъмване
самотен вятър
оплаква
надрасканите рокли на медузите -
булки нецелунати
с раздърпани воали,
повярвали че могат да са
пеперуди...
А често вместо в Пепеляшка,
в поредната Кибритопродавачка
се превръща
Ариел
ако не слуша.

Мечтателки морето не обича.
Недорисувани въздишки
върху платното на художник
вълните са.
Навярно
само скришом водораслите
понякога успяват
по гладката му кожа да нарисуват
слънце,
та било и то в зелено.
С черупките си мидите прикриват
случайно
приплъзнал се зад синъото
мастило
звезден смях.
Затуй е крехка същността на перлата.
И само пристъна разбира
как от черупките на мъртви риби
е направен,
избелен на медузите в платното.
Мечтите им скалата кротко носи
докато
надвисне като сянка над водите
и се превърне във прибой.
Тогава
с недорисувани въздишки
медузите
ще дотанцуват
палитрения танц на пеперудите,
а Ариел ще бъде Пепеляшка...
Преди разсъмване.