невидима е сянката, когато
след себе си поглеждаш от високото...
едва наполовина помни лятото
кармина на жигосаните спомени...
Когато неизвестното е опиум
във гънките на тънкото мълчание
по склона на съня ти ще похлопам-
не ми отваряй....
просто ме очаквай...