автор: Elishka

Вдъхновено от
"Един от 100 миража е оазис" - ria

Пустинен вятър разпиля очите ми
на сто страни - да търся любовта ти.
И литнаха, прашинкови, сълзите ми.
Във дюните натрупаха се - златни.

Във жарките им блясъци пропаднах.
Заспах в миражите на Слънце сляпо.
Събудих се - от всякога по-жадна -
в ядрото на запаленoто лято.

А ти си бил зад тях, когато лазех.
Намерил си очите ми разпръснати
и чакал си ме там - като оазис.
Поливал си сълзите ми пресъхнали.

От сто страни събраха се очите ми.
И после завалях дъждовно в теб.
Завършиха в сърцето ти следите ми.
Преляхме... от оазис във море.