автор: ASTERI

Когато някога на път далечен
поспреш да пийнеш зажаднял вода,
спомни си ти, че никой не е вечен,
дори и тази каменна чешма...

Спомни си ти за детството си ранно,
отминало като вълшебен сън,
легенди припомни си и попитай:
Аз ли съм...или не съм?

И гледайки водата не забравяй,
че тя тече...тече и твоят ден.
Някога легенда ти ще станеш
на внука си – от твоя син роден...