автор: Marta

Историйка с раче І

След като рибките толкова плакали и морето вече не било до колене, на Румен започнали проблемите. Малките и големите! Малките били, че трябвало да намери къде да спи и какво да яде - на рачетата не им е толкова трудно да намират прехрана, често се срещат поляни с добри водорасли,
които нямат нищо против да бъдат опасани от опасни, малки рачета и после винаги се намира някоя празна раковина за безплатно преспиване, лошото било, че Румен нямало на кого вече да пее - а това си е проблем. Проблемище - с такава опашка - като на син кит! В началото никак не му пречело, той пеел на себе си, за кураж, и наистина с песничката не се чувствал сам, сякаш тя го потупвала дружески по рамото и му давала сили да продължи. Да продължи, но накъде...Този въпрос, подло се измъкнал от едно страшно тъмно място и така се увил около крачетата на рачето, че то спряло. И да върви и да пее.Румен изведнъж станал съвсем унило раче - ровел из пясъка с едно-две, до три, крачета и песничката му се изгубила някъде. Ама никаква я нямало.И никой нямало наоколо и очичките му почнали да се пълнят с влага, ей така, от самосебе си и не заради морето.
Тогава иззад един камък, до който ровел тъжно пясъка, излязъл един голям краб. Замърдал важно с мустаци и изрекъл тежко:
- Здравей, раче!
Румен малко се стъписал, направил четвърт ход назад, но отвърнал наперено:
- Здлавей, големий клаб!
- Чух те - продължил дрезгаво крабът - да пееш една песничка. Стори ми се търсиш червен делфин. Малко съм глух от постоянния шум на морето, но съм сигурен, че това чух - делфинът да стигна челвен - така де, за червен делфин ми разправяше още баба ни, когато бяхме ей такива мънички и сополиви рачета - крабът се засмял хрипливо.
- Така ли? - зяпнал Румен - ама аз съвсем сам, съвсем насколо го измислих. Изобщо цялата песничка се появи когато тлябваше да си тлъгна от къщи - подсмръкнало рачето като се сетило за повода на появяване на песничката и очите му пак плувнали в сълзи.

- Само така си мислиш! - заявил важно крабът - песничката просто те е намерила, защото е разбрала, че ти трябва. Доколкото познавам баба си, а я познавам добре, може да си сигурен, тя беше велика крабска баба и никога не лъжеше, затова те уверявам, че няма да закъснее и делфинът да се появи. Ти само не спирай да вярваш, да вървиш и да пееш както си умееш.

И крабът замърдал тържествено с мустаци, а на Румен му станало отведнъж едно такова леко отвътре, едно такова прекрасно усещане го гъделичкало в гърлото и той разбрал, че това е всъщност песничката, която се е върнала и с бодра крачка поел настрана и запял:

"Тръгвам далече, не ще се завърна,
не ме и молете да ви прегърна,
и като ви стане едно мъчно за мен,
пратете делфин да ме стигне, червен..."

Точно така пеел : -

"ТРъгвам далече, не ще се завъРна,
не ме и молете да ви пРегъРна,
и като ви стане едно мъчно за мен,
пРатете делфин да ме стигне, чеРвен..."

И от радост правел панделки от пясък с осем крайчета, като едновременно с това натъртвал на всяко "р".