автор: albicia

По "Момичето, което спи до мен"
от Албатрос

Момичето, което спи до теб,
в съня си приказен нарочно се изгубило,
прогонило задъхания ден
сред джунглата на град недружелюбен.

Момичето, разляло от косите си
на рамото ти с кротка доверчивост,
в загадъчна усмивка те заплита –
от него няма как да си отидеш:

По устните му лепне шоколад –
със Хензел и със Гретел си играло.
Красиво е – на вещицата зла
се счупило от завист огледалото.

Камбанен звън отмерва късен час,
кристалната пантофка се измуши.
На бели камъчета по следата
се връща с бързоходните ботуши...

Момичето обгръща те с ръце
на сън. С ресници пърха- пеперуди.
Незнаен принце, имаш ли сърце,
не бързай със целувка да го будиш!