автор: Pobeditel

Като коприна нежна
се спусна пак нощта.
Душите ни в молитва полетяха.
Величествено горда пристигна любовта
и заблестя като елмаз в сърцата ....
Посипани сме със звезден прах.
От неизвестността вече
никога няма да ни е страх.
Потопени сме в извора
на вселенската красива обич.
Пред нас са разтворени
златни врати в небесата.
Телата ни са два бели лотоса,
в тях са скрити всички чудеса.
Твоето обаяние изпълва ефира.
О миг, превърни се във вечност.
Ти, велика Любов, здравей!
Гори в нас и никога не спирай!