посветено на С. Стоянов
На крилете на слънчева песен
ме понесе във свят от мечти!
От мелодия чудна унесена
аз летя, а сърцето трепти!
На крилете на слънчева песен
аз видях чудни нови неща!
И светът е във шепот унесен
и живее във нас светлина!
И потъвам във нова надежда
и денят ми е толкова син!
Щом отсреща приятел поглежда
с поглед светъл ти чувстваш се жив!
На крилете на твоята песен
ще преминем през всяка злина!
И в денят ни тъй светъл, чудесен
ще отпием от извор вълшебна вода!
И тогава ще бъдем пак истински,
всеки обич и нежност познал!
И тогава ще бъдем пак истински
променени от извора бял!
И тогава пак обич ще има
и на вред ще цъфти светлина!
Ти донесе надежда незрима
с твоя извор вълшебна вода!
23.Х.2005г.
гр. Варна