автор: hristam

Аз съм си такъв от как се помня. Никога не съм се стремил съзнателно към такава житейска позиция, просто отвътре ми идва.
Напоследък чета по вестници и списания, че това било полезно за здравето, оптимизма удължавал живота. Даже наскоро ми попадна една статия за нов клон в медицината – психоневроимунология, която изучавала връзката между духа и здравето. Интересно ми беше да прочета, че и пълни песимисти могат да бъдат приучавани към оптимизъм, за да са настроени по-положително към живота като цяло. Иначе ей така ще си отидат от тоя живот без време, за едното цупене, дето се вика.
Бяха изброени и факторите, които помагат за изграждането на висок дух – на мен са ми много познати, естествено. Да речем споменават богатите на въглехидрати храни като незаменим източник на ендорфини – хормоните на щастието. Аз отдавна съм наясно с тях, много са ми любими пустите му ендорфини, ама взеха да ми се лепят повечко напоследък, и то не там, където трябва. Но нали съм си оптимист, викам си – по-добре така, я колко бодро и ведро гледам на света благодарение на тях, пък и за един мъж не е лошо да е по-едричък. Внушава респект и уважение.
Много място беше отделено за движението – физическото натоварване повишавало тонуса, оказва се, че предпазва от депресия и помага за поддържане на фигурата. Ами аз цял живот не съм спрял, и нали нямам кола, всеки ден пеша до офиса и обратно – поне час ми се събира. И макар да не съм забелязал да ми се отразява кой знае колко благотворно на фигурата, поне вече имам усещането, че правя нещо полезно за себе си.
Гледам да избягвам и стреса – то кой не гледа, ама само един истински оптимист като мен може да се справя така успешно. Работата ми е много напрегната, понякога колегите са ужасно изнервени и обстановката е направо взривоопасна. И кой, мислите, успокоява страстите?
Едно ведро излъчване и мила усмивка, когато наоколо се вихри истинска буря от негативна енергия, никога не могат да останат незабелязани. Друг е въпроса, че не винаги ме разбират – понякога ме гледат объркано или с лека насмешка. Не им се сърдя – хората в днешното напрегнато ежедневие са дотолкова неадекватни, че не винаги успяват да реагират смислено. На мен ми стига, че страстите се успокояват и скандалите се потушават, когато грейна насреща им.
С присъщите ми плам и жизненост пристъпих и към брака. Не бързайте да ме наричате наивник – оптимист и наивник са различни неща, макар че наивниците са много често оптимисти, и обратно.
Но аз бях имал достатъчно близки срещи от този вид, за да знам, че и оптимизма си има своите граници. А това е абсолютно необходимо да се знае, защото оптимизъм без граници, е като земя без почва – колкото и ведрост да засяваш, полза - никаква, и реалността може да разтърси из основи и най-здравите устои дори на вроден оптимизъм, какъвто е моя.
От всичко видяно и прочетено за любовта бях останал впечатлен и очарован, и тръпнех от нетърпение да изживея нещо такова. После, когато навлязох по-навътре в тези преживявания, разбрах, че всички тези писания за любовта са писани от оптимисти. Повечето наистина много крайни.
Не че се оплаквам – няма нищо по-оптимистично от една трезва преценка, въпреки която си готов да се бухнеш надолу с главата в това невероятно приключение – бракът. Дори и когато партньора ти не е такъв оптимист като теб, и понякога малко по-трудно се разбирате.
- Боже – казва например жена ми – виж само сметката за ток този месец! Това е ужасно!
- Не се тревожи, скъпа – бодро казва оптимиста в мен – до зимата тази сума ще ни се вижда смешно малка. Така че това сега не трябва изобщо да ни стряска!
Подобни разговори, ако не правеха обстановката в къщи по-ведра, поне караха жена ми да изпадне в известен размисъл, през което време аз успявах да я поразсея с подобна информация за останалите цени.
- А аз все си мислех, че си оптимист! – обобщаваше тя понякога.
- При това – краен! – широко се усмихвах аз – Твърдо съм убеден, че въпреки всичко ще оцелеем!
Тя понякога, кой знае защо, се разплакваше, когато й говорех така. Мисля, че оптимизмът ми й идваше малко в повече.
Приятелите също ценяха това мое качество. Наскоро един от тях ми разправи, че цял месец лежал в болница.
- Но сега си чисто нов, нали?! – бодро го поздравих аз.
- Абе как да ти кажа – тъжно въздиша той – объркаха ми диагнозата и ми оперираха апандисита, вместо дебелото черво.
- Виж какво – тупвам го по рамото аз – мисли по-оптимистично! Можеха да ти оперират простата!
Ето така винаги намирам подходяща насърчителна дума, създавам ведро настроение и просто ръся позитивизъм. А да не говорим колко добър съветник мога да бъда – вече и съседите не могат без мен, когато се обсъждат важни общо блокови проблеми.
Онзи ден например се събрахме, за да решим какво да правим с теча в мазето – имаше спукана тръба, три пъти събирахме пари и викахме майстори, и по някое време теча пак се появяваше. Разгоря се голям спор – едни от съседите твърдяха, че тръбите са некачествени, други – че майсторите не са добри. Типично за повечето мои съвременници да спорят безпредметно, да се изнервят и оттам – да взимат погрешни решения. Наивно и безразсъдно бяха готови да викат нови майстори и да отделяме още средства.
- Почакайте, няма смисъл от подобно нещо! – се влях трезвомислещо в разговора аз – Нека се настроим позитивно! Теча продължава вече години наред. Съвсем скоро, по мои груби изчисления, ще подкопае основите на блока, така че изобщо няма да се налага да се прави никакъв ремонт повече!
Млъкнаха и се втренчиха в сияещото ми лице, а после взеха да приказват един през друг – сториха ми се много развълнувани. Оттеглих се, за да им дам възможност да осмислят казаното от мен, в края на краищата оптимизма, оказа се, не винаги е лесен за преглъщане. А аз какво ли не правя, за да го споделям с хората, още повече пък като прочетох, че удължавал живота. Защо да не помогна, викам си, аз и без това така съм зареден, че около мен на всички поне едно десетина години отгоре им давам.
И за това не ги разбирам много-много, като ги чувам да си шушукат : „Тоя ще ни умори с неговия оптимизъм!”. Ама що ли не взема аз да им прочета оная статия...