Отнякъде пристигнала, за кратко
присяда и поглежда ме. Не мига.
И неин е дъхът на чучулига.
И бегъл допир ражда чувство сладко.
То близва и раздвижва вени спрели.
И топлина към погледа потича.
Събужда позабравено момиче.
И уж заченат, нежен стих изчезва...