автор: pureblack

Поглеждаш ме.
Даваш ми да прочета,между ресниците на твойте наблюдателници.
Безумни стражи впримчени в съдба ,надраскана от паяци.
Зли пажове от зли мечти изваяни.
Жестоко клъвнати от гарвана на времето.
Окъпани във сок от вената прекъсната от дните.
Фермент ухаещ на развала.
Мечти достигнати от невъзможие.
Покана за виновно своеволие.
Защо да пъпля в път заченат в сив чаршав от безизходни кръстопътища?
Защо да следвам фарове угаснали?
Нима се свърши светлината на звездите?
Приказката във сърцето ми угасна ли?
Ще счупя зъбите вампирски на прокобата!
Кръвта ми ще си дойде пак на мястото!
Ще скъсам сивия воал покрил звездите-моите и... ще се помоля Богу с вярата обрана от душата ми.
Дано да не изпусна спирка «Път за някъде»!