автор: sradev

Чеша се по главата, трепка ми сърцето, мисля и умувам как да си осигуря нечетенето на "Книгата, която никой не ще да прочете". Ама ако ми се удаде колко горд ще бъда!
Размечтах се - може би тогава ще се самонаградя с Диплома. Може и с медал?
Хм, диплома кайш? Преди години мислех да си издам собствена диплома. Беше по времето, когато с колегата Мосдорф произвеждахме по 50-тина дипломанти годишно, водехме по 10-тина лекции, та стигахме за един малък ВУЗ, тъкмо за бакалска диплома. Та в мойта диплома щеше да има предмети "акъл", "етичност", "магнетизъм",... ама и така не я дообмислих дипломата. И от тогава взех да раздавам вместо диплома "Книгата, която не се продава". Абе тя си беше проектирана за продан, ама така й било писано - тъкмо я отпечатах и фалираха няколко мрежи книжарници. И ми писна от търговия, която се свеждаше до мъкнене на книги до книжарниците и получаване на писма "продадохме егземплярите, пари да ви платиме, нямаме, бихте ли ни ги подарили или ще чакате още година-две докато ни продадат имотите". Така си е последните хилядолетия - алчни за книги няма, празноглавите си пазят главите, а печалбата идва само от тях.
И така от тази книга съм подарил 300-400 егземпляра, предимно на мои студенти, абе на тези, които ми се струва, че нещо съм ги научил.
Добре, ще се самонаградя, ама дали себе си съм научил на нещо? Не! Дори и не се опитва така да ми се струва. Значи не заслужавам тази награда. Питах и Огледалото, но то потвърди моите подозрения - тоя тъпак, който си мисли, че сичкия разум е изял, та си седи гладен, на нищо не можеш да го научиш.
Размечтах се - ще намеря тайно знание, ще го опаковам в кутия дървена, ще го вържа с панделка алена и ще си го предам тържествено. И след като си предам знанието, което не знам, ще имам право да се наградя. Докато не се опитам да отворя кутията. Ами, ако в нея няма знание?
Излезна, че това е "Наградата, която никога няма да получа". Стана ми едно чоглаво, съвсем терсене. Как така - студентите ми я получават, а аз - не. Взех да им завиждам - те си имат "ХХ век мисли" с посвещение, а аз само притежавам книжките. Ех, така излезна - кой за каквото е учил.