автор: zia

Изтръгнаха сърцето като червей
от ябълка, прогнила от дъжда.
Изгуби то и дом, и чувства прежни,
и своята единствена тъга.

Положиха го скоро в ново тяло,
говореше му вече мозък друг.
Тепърва вече щеше да познава
и нова къща, нов район,съпруг.

Това бе трудно ! Как да се научиш,
за чужди хора често да туптиш,
аритмия от радост да получиш
щом дланите им в своята държиш ?

Сърцето беше само кръв и нерви,
командвано от висшите влакна.
Не е тъй лесно както всички мислят
да бъдеш друг, но с своя светлина.