автор: eLE

Хората си тръгват всеки ден.
Някои без куфари и без билети.
Толкова багаж се насъбра у мен,
не остана място -въздух за сърцето.
Трупаме по рафтовете прах
И очите на красивото закрихме
Хората си тръгват пак и пак.
После чезнат, там зад ъгъла завиха.

Хиляди писма неписани
всеки миг от мене ще изхвръкнат
листи , празни се разпръснаха
само твоето писмо със мен замъкнах.
Онова за добротата.

Хората отново тръгват
без дори да са до мене.
Теб те няма.
Знам ,че тръгна.
Късно е да ти споделям.
Но ужасно днес ми липсваш.
Късно ли е да споделям?
Как да е достатъчно,
това от теб, което имам
щом с небето го поделям?

Пазя само добротата.
Ти наистина ли си си тръгнал?

06.07.08

за дядо