автор: ariel_b

Още много неща ще науча.
И много ще вярвам.
Всяко следващо случване
е забравено старо.
Опитомявах насила музата
и се мислех за умна.
На пристанище за илюзии
заприличаха думите.
Нощем ми се привиждаха
моите бледи чувства.
После гола и призрачна
луната се спускаше.
Като спасителна мрежа
звезди проблясваха.
Пиех дъждовна свежест.
Галех трева и пясък.
После заплитах стихове.
После изгубих мярка.
Живеех толкова вихърно,
че приличах на сянка.
А думите са едни и същи.
И стиховете – познати.
Ще помълча на връщане.
Мълчанието е злато.