автор: meiia

Ще дойде онзи ден
почти последен.
Ще се разчупи хлябът
на възможности.
Ще тръгнат пътищата,
с всекиго от нас,
в такт неравноделен.
И в хладината ни ще има
някаква безбожност.
Ще се дивиш
как до днес могъл си
да ме решаваш като ребус.
И ще избягваш да ме търсиш,
за да не помниш тая скрита
част от себе си.
Ше ти омръзне слепотата
на любовта ти
и ще поискаш да си силен.
Ще се завърнеш към
ядрата на нещата
с лавинообразна сила.
Ще ти омръзнат думи,рими,
и ще изчезнем тихо
като стихче недовършено.
И после няма да ме има.
И после...
С нас е свършено.