Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Solariya
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13937

Онлайн са:
Анонимни: 415
ХуЛитери: 0
Всичко: 415

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Септември 2021 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПисмо
раздел: Поезия
автор: Alisa

Здравей!Да помълчим ли пак,
обесени на всичките си откровения,
по-тихи от пръстта, в която някога ще легнем?
Или да викна думите, да ти разкажат
за всичките пристанища. Отплаваме
по мъничко от тях и себе си.
Сбогуваме се с хиляди компромиси,
и хиляди вини, и много клетви.
Забравяме ги после. Те ни помнят
с обидата на всичките ни ближни.
И сигурно се лъжем, че прощават
отсъствието ни разплакано в очите им.
А ние с тебе скитаме и искаме
на себе си навярно да не липсваме,
да се намираме на всяка гара,
във всичките небета непреплувани.
И после опрощаващо сънуваме,
че се завръщаме от някой опростени
и сядаме на масата, пред хляба.
И сме си себе си, и се живеем,
и тайно ходим в парка да говорим
с безмълвието във очите на врабчетата.
И търсим във джобовете трохички,
и после сепнато и гузничко се сещаме,
че точно от трохите сме направили
небе за някого и сме ги апликирали,
и сме му шепнали за звездните си същности…
И всеки път си знаем - няма връщане,
и затова като къртичета копаем
тунели на душите си във тъмното.
Опипом е, но някак си се доверяваме
на сетивата си и търсиме спасение.
И се заплитаме във корените на тревите,
които някога сами сме сели с тебе,
докато някой много искрено е вярвал,
че после ще се радва на сеитба…
А "после" не е имало, защото
след нас са избуяли само плевели
и диви храсти. А пък ние двамата
сме брали капчиците кръв за зимата,
за да си правим чай от шипки за настинките.


Публикувано от hixxtam на 16.07.2004 @ 12:08:52 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   Alisa

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4.33
Оценки: 6


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

18.09.2021 год. / 02:07:10 часа

добави твой текст
"Писмо" | Вход | 2 коментара (5 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Писмо
от spirit (my_spirit@all.bg) на 16.07.2004 @ 12:16:41
(Профил | Изпрати бележка)
Настръхнах от тъжните истини в стиха ти. Доста смелост трябва, за да стигнеш до такава равносметка, а след нея....


Re: Писмо
от Alisa (iana10@abv.bg) на 16.07.2004 @ 12:20:14
(Профил | Изпрати бележка)
Смелост ли трябва)))) Мисля, че по-страшно е за тези, които не се страхуват, защото няма какво да ги спре)))))

]


Re: Писмо
от spirit (my_spirit@all.bg) на 16.07.2004 @ 12:33:33
(Профил | Изпрати бележка)
и това е вярно, но по-страшно за кого, когато изборът е обречен....

]


Re: Писмо
от Alisa (iana10@abv.bg) на 16.07.2004 @ 12:38:19
(Профил | Изпрати бележка)
Няма обречен избор. Има такива, които се чувстват обречени и държат на всяка цена да заместват на кръста поне за една нощ, поне за едно "до утре"

]


Re: Писмо
от Meiia на 16.07.2004 @ 12:53:14
(Профил | Изпрати бележка)
Това с апликираните трохички вместо звезди върху небето за някого... е безпощадно изречено,грешка,която сме готови да изкупим,но вече няма как,защото сме се превърнали в плевели на неотдаването си докрай.Сеитбата за някого сякаш подготвя жътвата на собствената ни "смърт"Не вярвам в сеитбата за някого,вярвам в сеитбата в себе си.Иначе не ни остава какво да даваме,дори и да го искаме....