паркът е усмихнат и свеж
след сълзите на пролетното небе
дърветата - красиви
в това зелено дишане
а мислите са като чайки
кръжащи над вълните
спомени
...полепнали
в шума на онзи стар рапан...
алеята мирише на очакване
тихо и спокойно
като сън
и песента на земята
...сливане
натежало от смълчани залези
и подписи - нашите стъпки
а аз се спирам до онази пейка
в която притаена първата целувка
.... ме завръща