автор: Dimi

Подиграва се буря, назъбено чупи ръце,
да рзчорли косите на житото, тежко и бременно,
да замае глава на четящият млад слънчоглед
и превърне на пустош след пир ароматните трели.
Тя е бясна за танц и лудува, избухнала в страст,
като млада юница за първи път, сякаш, разгонена.
И какво от това ли? Виж ехо в забавен каданс
дето няма да лъже, не мами очи, но горко им.
Като хиляди пъти по-зла и свадлива жена
произволно ни прави на балами с всякакви клетви,
тя е вино, което гори, тя е дива коса,
ако беше жена, би останало в нея кокетство.
Няма толкова силен бик просто да я обуздай
със успешен замах и заседне стрелата й в гърлото,
да й каже тогава как раждат и гледат деца,
и какво е да няма храна за душите им тъжни.