автор: dressy

известно време бях лебед
в страната Вътре
обикалях насам натам из ъглите
лястовиците се щураха под подлезите
имаше достатъчно същества
да се докосваш

намерила съм астралния си близнак
ама той още не знае
тя вика-ах,непременно трябва да се ожените
и да съсипете любовта
тц
ако бях мъж днес щях да чукам
всичко живо което носи пола
/дори шон/


после пътищата някакси се раздвоиха
разтроиха,разчетроиха иха иха
две цигулки и сарасате
в испанска трилогия
опит за полет
бях лебед,казвам ви


Вътре беше само малко тъмно

нищо друго


тя вика-ах,той казва нещата
все едно ти
сигурна ли си
взирам се в бледото и лице
дори не иска да си сложи маскара
на миглите
би могла да полудее в полунощ
от гледка на луна през прозорец
лу лу лу


на


времето спира някакси
говорим забравени лу
по шията ми
на-толкова много
чак посребрява тишината
и казвам-какво каза,забравям не помня

-нежност,дишам те


Вътре настъпи някакъв порядък
в огромна плоска чиния
с цвят теракота
която все още не е направена