ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 650
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 650
 |  Хей, човеко!
Ти, който зидаш с думи
извора на тишината,
жадният да я намери чиста.
Човеко, хей!
Дай сянката си на дърво, на птица.
Не я зазиждай!
Виж какво остана
от оня, който зидаше света
с листа зелени –
прах.
От оня, който зидаше снежинки –
кал.
И думите ти са ронливи, пясък.
Копаеш, зидаш,
кладенецът – още по-дълбок.
Човеко, хей!
Ти, който зидаш
кладенец на тишината,
сянката си остави –
на дърво, на птица,
нещо подир теб.
Аз моята на облак бих оставил, бих оставил.
Публикувано от aurora на 02.07.2008 @ 11:16:12
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 19
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Хей!" | Вход | 23 коментара (23 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Хей!
от kasiana на 26.03.2009 @ 12:48:42
(Профил | Изпрати бележка) | И аз бих направила същото, Райсън!!!
Защото, слял се с облака, ще се повториш
във капки дъжд, във капки дъжд -
и неведнъж и неведнъж...
Силна, много сетивна поанта, Райсън!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Бъди благословен!!!
Касиана |
Re: Хей!
от Evil_Yosha на 02.07.2008 @ 11:55:26
(Профил | Изпрати бележка) | Аз моята на облак бих оставил, бих оставил.
И аз,Райс!
:) |
Re: Хей!
от vanya777 на 02.07.2008 @ 12:06:36
(Профил | Изпрати бележка) | | Помахвам ти от едно бяло облаче Поете!:) |
Re: Хей!
от vrabets на 02.07.2008 @ 13:11:45
(Профил | Изпрати бележка) | И аз бих си оставила сянката на облак ...
само да не стане облачно :))
ще я оставя в мидичка :))
Поздрав Райсън! |
Re: Хей!
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 03.07.2008 @ 00:29:06
(Профил | Изпрати бележка) | Зная, че ще ми възразиш, но си философ в това стихотворение ( и не само тук) и то емпиричен, тоест озни, на когото се вярва апрори!:)
Опитът сочи, че сенките не са беззначни тогава, когато има кой да посрещне смисъла им, емергията на зазиданото щастие, съхранено...
А ти дори на облак би го оставил....
Защото нищо не се губи във вселената.
Знаеш ти! |
Re: Хей!
от zinka на 04.07.2008 @ 11:40:07
(Профил | Изпрати бележка) | На облак сянка ще оставиш
над облака като летиш...
Високо, високо... те виждам ! :) |
Re: Хей!
от milcho (milchokirilov@yahoo.com) на 06.07.2008 @ 10:25:37
(Профил | Изпрати бележка) | Кой както иска,
кой като разбира,
на одеало, ура!
СГНР аааа!
Хеййййй
Кой още чука?
ако ще да разбира
Райсън е тука,
момичета? СГНР аааа!
дайте по бира!
и картофки.
Райсън! |
Re: Хей!
от Den i nosht на 07.07.2008 @ 09:03:57
(Профил | Изпрати бележка) | | Аз моята на облак бих оставил, бих оставил.
....................................................................
да!
бъди, сега... |
Re: Хей!
от voda на 07.07.2008 @ 19:11:20
(Профил | Изпрати бележка) | Дълбоко по смисъл, Райсън.
И дава възможност за различно тълкуване.
Което е хубаво. И те поздравявам за това.
Бъди! |
Re: Хей!
от nikoi_1 на 14.07.2008 @ 19:14:48
(Профил | Изпрати бележка) | Навън и навътре думите ти - чукове и длета, дълбаят и извайват душата на човека в загадъчното мироздание на живота. И то ще пребъде, не ако само механично го строим, но и ако вградим себе си в него! Така те разчетох.
Прощавай, че ти "идвам на гости" със закъснение!
Поздрав! :) |
Re: Хей!
от KBoianov (MartyBoianov@abv.bg) на 16.07.2008 @ 07:29:05
(Профил | Изпрати бележка) | Чудесно е, маестро!
Четох някъде, че поетът е сянка върху морето от думи... |
Re: Хей!
от harizma на 17.07.2008 @ 23:35:41
(Профил | Изпрати бележка) | На меко легло искаш да сложиш сянката си, където тя да бъде милвана от снопчета лъчи - златни и блестящи, а въздухът да я изпълва със синева.
|
Re: Хей!
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 20.07.2008 @ 23:02:53
(Профил | Изпрати бележка) | Един различен Райсън... долавят рецепторите ми!!
Мъдрост... това усещам!
:-) |
Re: Хей!
от Omaia на 20.07.2008 @ 23:51:28
(Профил | Изпрати бележка) | | Хей, Райсън, вижда се, че има какво да оставиш! Нямам предвид сянката. ;) Поздравления за стиха! |
Re: Хей!
от estela41 (metafora@abv.bg) на 26.07.2008 @ 14:02:09
(Профил | Изпрати бележка) | Поздрави за стихотворението!
Страхът от думата (думите) обикновено е граница, отвъд която се започва нов път към и със тях. И този стих доказва, че подобна теза е вероятна.
Интригуват ме ключовите думи: извор, кладенец, сянка , зид , Дърво и птица. Те надграждат смисъла в посоки - такива, каквито читателят си избере. Дали водата е слънчев дар, или е чакала нейде в дълбокото - все пак жаждата ще утоли, но как е различен пътят до нея. А човекът, както и да строи световете си, все изненадан ще остава от тяхната нетрайност. Дори чрез контрастите: листа зелени - прах; снежинки - кал - си подсказал непредсказуемостта на резултата. Той, като че ли не зависи от материала, нито от желанието на строителя.
А за идеята - да се вгради сянката в облак - специални поздрави! Не в мост, чешма или къща.... ПРеодолява се култът към сътворяване на Следи, разчитаеми за другите. Облак - за някого дъжд, за други - нереализиран преход))) Полегнал над света; понякога след него се ражда дъга... |
Re: Хей!
от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 02.02.2009 @ 02:39:00
(Профил | Изпрати бележка) | "сянката си остави –
на дърво, на птица,
нещо подир теб."
Прекрасен апел, Райсън,
сянката в основите на стиха
го прави здрав
и запомнящ се... |
|  |
Начало
ХуЛитери
