автор: mi_me_to

Понякога сънувам птиците,
как кълват от листопади вятъра
и чувам скритото.От мислите,
как увива въздуха в наслагане.
И после се издигат хората
в оголено от писъците време,
Мълвят за прошка
уморено свити
в свое непростено.
И сънувам, как в площадите
разстрелват пеперуди,
безкръвно вадят им,
крилата,
изпърхали нощта
до бяла лудост.
И тъй отлитат сенките.
Призрачно се будя.
С крилата, за разперване,
но вятъра е суха
пустинно отшумяла буря.