автор: kristi

Тишината пълзи
след криволичещите сенки
на мълчанието.
И износените й стари обувки,
забравени
на прага на безразличието,
както и
изтръпналите зеници, в които
е проектиран
страхът на баналния убиец,
примирено
и сигурно изминават разстоянията,
по които
одрипавелите приятелства
са клошари
в нови инвалидни колички...