автор: mariniki

Сърп от луна
рисува
по гърба на нощта
с нежност
малки
звездни сърчица...
а тя...
чернокоса, красива
с влюбена
женска душа
съблякла
без срам
звездната дреха
гола и топла
нежно се люби
с небето...
усетил
тайнствена страст,
притичал
полъхът свеж
тихо люлее гората...
целува
всяко листо
милва
с трепет стеблата...
прошумява
тихо,
в тревата се скрива...
а някой
някъде там...
от мислите ми нежни
погален заспива...