автор: hristam

„Сега ще се прибера – мислеше си тя – и ще му кажа, че го напускам. Може би не е лошо да уточня, че го правя заради друг мъж, за да е по-достоверно и категорично. Той със сигурност не би ме спрял, ако му спомена за любовник. Може би това ще го вбеси, а може...може просто да ми пожелае да бъда щастлива.
Както и да е, няма значение, просто повече не мога така, уморена съм до смърт. Толкова много ли искам – нормален дом, съпруг, семейство. Омръзна ми да живея по този начин, да споделям дома му, без да мога да се почувствам негова стопанка. Тежи ми, че вече толкова време сме заедно, а нито веднъж дори не ми е намекнал за брак. А казва, че ме обича. Тежи ми, че ако един ден имаме дете, ще трябва да минем през купища формалности, вместо чисто и просто да се оженим. Не искам обаче в никакъв случай една евентуална бременност да бъде причината за подобно обвързване. За нищо на света. Виждам приятелките си – за много от тях това не е никакъв проблем, те така си уредиха живота, по собствените им думи.
Не знам доколко са щастливи, след като са получили това, което са искали, вероятно са. Аз обаче не бих могла да живея с мисълта, че любимият ми е предложил брак само защото ме е забременил. Би ми било обидно.
И близки, и приятелки открай време ме намират за романтична идеалистка, така до никъде няма да я докараш, казват. Губиш си времето, годините си минават, а ти в един момент ще се окажеш просто една самотна стара мома, забравена от всички. За това, съветват ме, вземи се в ръце, и действай – времето не върви в твоя полза. И са прави, знам, че са прави.
Да, най-добре е да му кажа, че го напускам заради друг. Щом досега не е поискал да стана негова съпруга, значи няма необходимост от това, и колкото и да ме боли...колкото и да боли, трябва да гледам напред. След някоя и друга година дори няма да мога да имам деца, сърцето ми се свива, като си го помисля.
Но той изглежда не се интересува от това, макар че...понякога съм сигурна, абсолютно съм убедена, че съм всичко за него, и не разбирам, наистина не разбирам защо постъпва така. Ако не го виждах в очите му, ако не го усещах в докосването му щеше да ми е по-лесно със сигурност.
Ако беше студен и безразличен, отдавна да съм го направила. Но и така ще се справя, колкото и да е искрена и силна любовта му, изглежда не е достатъчна, щом не желае да ме направи своя съпруга.”

***

„Сега, като се прибера – мислеше той – ще й кажа, че трябва да я напусна. Може би е добре дори да спомена друга жена – по-добре да ме намрази, така може би няма да страда дълго, когато се разделим. Във всеки случай трябва да съм много твърд и категоричен – аз само я правя нещастна.
Тя има нужда от свой дом, съпруг, деца...А какво мога да й предложа аз? За трети път ме съкращават, а толкова години съм учил и специализирал, колегите ми в чужбина са ценени и високоплатени специалисти, а аз понеже исках да се установя и работя точно тук, в родината си, се чувствам като аутсайдер.
Обичам я прекалено много, за да я обрека на живота, който ме чака от тук нататък с вечния страх, че дори утре да се появи някаква надежда, на следващия ден тя ще се окаже илюзия, мираж в пустиня.
Много мои приятели постъпиха „разумно”, сключвайки удобни брачни съюзи с подходящи партньорки с добър обществен и финансов статут. Не знам дали са щастливи – вероятно да, след като са получили това, което са искали.
Аз така и не успях да се науча на това – исках да обичам и да бъда обичан. Близките и приятелите ми винаги са ме намирали за прекалено романтичен, но не мога да живея с мисълта, че бракът ми е просто една сделка.
И не мога да живея с мисълта, че я правя нещастна, като я лишавам от един пълноценен живот на обгрижвана майка и съпруга, какъвто заслужава, защото е наистина прекрасна жена. Тя е най-хубавото нещо, което се е случвало в живота ми, и ако го съсипя, никога не бих могъл да си го простя.
Щеше да ми е по-лесно, ако не беше толкова нежна и ласкава, ако не усещах любовта й постоянно, ежеминутно – в погледа й, усмивката, докосването. Ако беше само малко по-студена и безразлична, колко по-лесно щеше да ми бъде да го направя.
Но и така ще трябва да се справя, нищо, че сърцето ми се къса. Колкото и да я обичам, по-добре да я откъсна от себе си, за да не я наранявам повече.”

***

Срещнаха се на прага, бяха пристигнали по едно и също време. И когато се погледнаха, не успяха да си кажат друго, освен „Обичам те”.