автор: ariel_b

Оставих лятото там –
във старата селска къща.
Дъждът е тъжен и сам,
небето капе намръщено.
В градината – дъхав цвят.
Една лозница ме чака.
Обръщам поглед назад.
А устните ми са макове.
Рисувам есен и плод.
И търся корен в земята.
Но в моя пъстър живот
отново се връща лятото.
И аз съм мислено там –
в безгрижния топъл юли.
А дворът – пуст и голям
ухае на късни дюли.