автор: mariniki

Потича към мене
реката...
влюбена, чиста...
и нищо,
че старият бряг,
онзи, добрякът,
тих и
безмълвен
отново тъгува...
по мост
от нежност
към мене
някой пътува...
със слънчеви нишки
върбите
изплитат пак
светла надежда,
че тебе те има...
че някой към теб
се завръща
и бягащ
от есени тъжни,
рисува
картина
как бряг и река
влюбено пак се прегръщат...
а нечии устни
тихо изричат
молитва
за нежно предчувствие,
скрито
в очите на птиците,
във върбите
очакващи
в топлия залез
по бяла пътека
със стъпки на лебед
отново
ти да се върнеш...