Нещо у мен боде очите ти
Усещам как около мене трудно дишаш
Дано да е така!
Нищо у мен не намираш за истинско
И виждаш моите мъгли на ярка светлина
Дано да е така!
Очите ти са стъклени
и в тях се отразява твоя свят свещен.
Където моите ръце докосват пътя ти
Но, ти не виждаш мен...
И нищо в мен не може да се види
Аз знам ,че се страхуваш от тази слепота.
Знам ,че е така.
Нещо у мен пари ръцете ти
Нещо у мен винаги ще бъда тайна за душата ти.
Дано да е така.
Слепец си ти за мойте цветни сънища
Не ме поглеждай пак със пустота.
Ще ослепиш и тъмнината си..
последната, която те обича.
Аз бях до тук.
Вземи си тъмнината!