автор: dumite

Слагам си маска - безразличие.
Намятам пелерината на цинизма и
тръгвам...

Към този, когото обичам -
усмихвам се презрително.
И тръгвам...
към своите приятели -
съгласявам се с тях.
И тръгвам...
към враговете си -
правя се на уплашена.
И тръгвам...
към Себе си
- изглеждам доброжелателна.
И тръгвам
по пустите улици,
радостна , че съм сама.
Връщам се
стоплена от студената луна.

... После бавно свалям маската.
Захвърлям пелерината.
И...
Моля за прошка любимия.
На приятелите си показвам
белега от техния нож.
Изкрещявам на враговете си.
Жестоко се усмихвам на себе си.
Спирам първия срещнат,
за да ме избави от самотата.
Убивам луната,
за да се роди слънцето.
Окъпвам душата си в сълзи и ...

Отново съм готова
да сложа маската на безразличието,
да наметна пелерината на цинизма
и да тръгна към Хората.