автор: ariel_b

Не ти поисках нищо. Само чаках.
И сянката сама си бях избрала.
А после бях любовница на мрака.
Защото бях безумно закъсняла.

Луната идваше със закъснение.
А сутрин ми изгряваха звездите.
Събирах ги във шепи примирено
и вечер в чашата си ги изсипвах.

А слънцето изгряваше по пладне,
когато утрото е вече минало.
Когато се страхувам от разпадане
и от деня остава половината.

Така и любовта ти ме подмина.
Изплаках вече думите и раните.
В очите ми остана само синьото.
И после никога не те забравих.