автор: voda

/Посветено /

Когато обичам,
душата ми става
вълшебник.
Открива планети.
Рисува в небето слънца.
И всичко, което лежи
между мене и тебе,
за миг се стопява.
И няма прегради
за нас.

Когато обичам,
душата ми става
робиня.
Бездомна
и жадна,
и скитаща,
търси подслон.
Пред тебе се спира.
И в твойте нозе коленичи.
И ти си за нея
и рицар,
и Дявол,
и Бог!