автор: Gligor

Като насадиме сичко по градината и Глигорица вика айре да ме изведеш и мене като другите жени по чожбина некоя бе, кво само си се научил на дома-хоремаго-казано-хоремаго-дома и не отлепваш от тоа маршут. За Натка премалча тактически тоа път. И язе кво да прайм зех та продадох телето Васил и се записаме на ескурзиа откъде навам накаде натам.

Глигорица приготви неколко буркана ютеница, некоа буца сиранье, туриме и две-три шишета рикиа да се намира, она зема и за двамата по още един чиф гащи за секи случей, и се приготвиме и ние като други ора да одиме по чожбинско ебаси. Киро Тиро ми рече да земем и валути, че там каде и да олезнеш се еврота сакале биле, а и да пикаш по къро и те фанат пак еврота биле сабирале. Та кво остана от Васил като пари язе го обърна у еврота и те тека. Оно като погледнеш кравата па че се отели, ама по чожбините не мое да одиш ката ден като изоглавен нее ли тека. А и как вика Глигорица ние не мърдаме от село, а жевота бега покрай назе та време било да го напрайме наобратно. Язе това последното неможах башбаш да го разберем как тека ние че одиме нанатам-нанавам апа жевота че се запре на едно место, аме карай ебаси. Оно кога може да е разбереш некоя женска та и тоа път.

Кво да ти разправам за чожбинско.
Ониа са ни надбегали силно да ти кажем. Надвиле са си на масрафо и само за глезотии мислат и си арчат евротата. Натурале автоматики насекаде, та човек да се чуди за секо нещо. Само за пример че ти кажем, че като се испикаш напримерно и се дръпнеш от цукалото и оно водата сама си тръгва ебаси. Ели ако речеш да си миеш рацете напримерно и нема ни един кран на мифката. Подадеш си ръцете накамто чучура и она тръгва. Дръпнеш ги оттам и она запре. Първиа път като ме апстрахира това нещо и бех решил да разглабам мифката да видим кви са тиа чодесии, ама рейсо тръгна та не оспех ебаси. И сичките чожденци едни очтиви та знае ли се. Нема да видиш некой да седне да ти се едосва за нещо ели за нищо ебаси. Язе напримерно осетих, че като слезнеш от тротоаро и стъпнеш на зебрата и целото движение и нанатам и нанавам земе та се запре. Завърнеш наназад на тротоаро и они па си тръгнат. Един ден докаде групата оди о некаков музей, язе съм слизал и съм се катерил на тротоаро барем триста пъти и секогиш спират и тръгват без ни един шафиор да те напцува ели да те подгони с манивела ели друго нещо ебаси. Тарпеливи чожденци ей.

Кво да ти разправам друго.
Спането ни го беха оредили о хотели се. Малко зор видохме отначалото с тиа карти каде отварат вратата що они ключове немат, ама придрожвача ни го обесни неколко пъти и къмто накрая на ескурзиата вече немашеме проблеме с отварането. Иначе затварането си беше бес проблеме още веднъга, що само дръпнеш вратата и айде ебаси. Другото каде ми ареса особено приатно е че на закуска никой ти не прай проблеме колко че изедеш. Натурале ората кво ли не на едно место а ти си зимаш оттам кво си щеш, изедеш го, па завърнеш пак и тека неколко пъти и никой те не гледа накриво ели нещо тека по-тека. Като се свърши саламо напримерно, они търчат та слагат още и нищо ти не казват. На това му викале биле швецка маса нищо че не бехме о швецко. Ама нели се чожденци и си обменяват опит.
Ама да ти признаем, първио път о хотело язе го загази откъмто къпането ебаси. Оно язе се бех къпал на тръгване още у назе, ама нели сичко олиза у цената, та Глигорица рече че се къпеме като е бес пари и край. И нали съм мъж, язе олизам пръв да разузнаем автоматиките. Добре ама оно като олезнеш под душо и он нищо не пуща, а нее като на мифка. Как се въртим тека навам натам да оглеждам и осетих че нещо ми се намести напомежду отзад, сещаш се каде вервам, ама о тоа момент изпущих сапуно и се наведох да го земем. И оно отгоре рукна душо ебаси. Като се изпрайм и запре. Наведем се - тръгне. Врътнем се накъмто налево и потече кипела вода та че ме ощави. Врътнем се надесно и стане силно студена, та се накъдрим ситно целио. Врътках се язе а налево а надесно та стана водата поносимо добре, намести се ни да кажеш наведен ни изправен а по средата и се изкъпа криво лево. И като се измести оттам и гледам оно на тоа душ само една ръчка и ни кран ни нищо подобно. Като видох дръшката и чак тогива ми просветна кво е било онова отзаде, ама айре нели се изкъпа, та кво че го прайм на проблем ебаси. Добре ама що ми требваше да обеснявам на Глигорица кво ми се е слочило, а не зимах да и речем само как да пуща с онова. Та она като олезна, и с часове се льочка вътре та язе го откърти оморен от впичетлениата и ич не е дочеках ваобще изобщо. Мани ми сабайле още не беше просветлело и она ръгна па да се къпе ебаси. Зимала си е къпането по тиа чожбини барем за три годин нанапрет. Най малко.

Абе оно има и още, ама се оморих да ти разправам.
И като си мислим сега като се върнах у назе си викам Глигоре, нема да ги стигнеме тиа чожденци ни скоро ни по нанатам. Епа ти преставаш ли си напримерно Благой от петък да земе да дава рикиата и мезелъка у хоремаго на швецка маса. Язе въобще изобщо си го не преставям таково нещо ебаси. Епа он горкиа че го фалираме добролевчаните още у събота. Па и кой да е друк нема да прокопса със швецки маси. Ели да напрайм баня и да турим душ с ръчка как па не. Епа нели тогива въобще изобщо нема да дойде сгода да си легнеме с Глигорица на големио креват ебаси. Иначе като асфалтира кмето улицата напокрайто изборете и тука нарисува на две места зебри, ама кой ли ти ги спазва. Че те сгази некой с каруцата, ако се не оглеждаш, и едно езвинявай нема да ти рече кво остава да земе да спира магарето ебаси.

Та ако си имаш теле, не е лошо и ти да идеш до чожбинско да се овериш.