автор: Lynn

Моята яма е най-голяма!
Тя е въздушна, моята яма!
Тук няма "любовно"
щом има "почти"!
Разсейва се всичко!
Отплува!
Лети!
Разнася се!
Пръсва се!
Разтваря се мигом!
Не остава във въздуха
даже "гък" да виси!
Не виси!
Не виси!

Въздух ли казах?
Повтарям пак - въздух!
Тя е въздушна моята яма!
Пълна е с въздух!
Отвсякъде блика!
Дробовете притиска!
Завърта главата!
Трудно се диша
при толкова въздух -
наситен,
наситен
и все по-ненаситен!
Прескача тук времето!
Сетивата разстройва!
И падаш,
и ставаш,
потъваш,
пропадаш
в въздушната яма!

Моята яма е най-голяма!
Тя е въздушна моята яма!
Тя толкоз висока е!
И толкоз широка е!
Аз вече се питам,
питам се,
питам се,
себе си питам
пак, пак и пак -
Е ли това яма?
А ако не е?
Ако излезе, че туй яма не е?
Къде ще се дяна тогава?
Къде???
:)

*Написано по "От ямата (почти любовно)" на Шурея:)