автор: rajsun

Такова едно положение, значи.
Такъв един кофти момент.
Май Господ си има по-важни задачи.
Изглежда не му е до мен.

А дяволът – дявол! Седи на монета
и драска поредния ден.
Познато ми някак. Тук само морето
е малко по-старо от мен.

Усмихнат накриво ми иде наум, че
когато ми дойде редът,
на дявола молива сам ще наплюнча:
- Удряй черта! – ще река.

Ще драсне в тефтера за края на сметката,
дето платих-преплатих.
Какво пък, след време и тая отметка
може да мине за стих)))