автор: newcavity

прекалено искрените му очи - грозни следи от избор и започване...


как ме хваща страх, че не мога вече да летя

а постоянството все заляга
или пък пада и остава едно залъгване, че си статичен

период
думи
дихания накрая на земното кълбо

когато започваш отдясно
и изпитваш срам да спреш

да се самоунищожаваш