автор: Dimi

Затварям с трясък входа към наяве,
излизам, причислявам се към тъмното,
ако е вярно, че се плаща място,
а идвам гола и не нося сърма.
Накратко, да съм бедна е плесница,
която все по-грубо се повтаря,
какво заплащат рибите и птиците,
бозайниците, охлювът, тревата?
Вменен е дълг, а дните ми са къси,
аз лично имам няколко желания,
ако изпълня всички, ще е скъпо,
тъй скъпо, че и внуците ще плащат.
Достатъчно, потеглям утре с птиците,
най-после да се случи нещо хубаво,
ще дишам леко, сто на сто съм сигурна,
но дивечът заплаща с кървав случай.
Откривам подписка за всяка капка,
източена направо от сърцето,
да се възвърне, както всяко лято,
тогава ще отворя да е светло.