автор: Usmiv4ica

        На Емили

Нали ти казах, островът е горска приказка.
Не можеш я описа, нито нарисува.
Но видиш ли я, в нея заживяваш
и чуваш мислите на тишината.
Ще помниш камъка,
събирал в себе си
песъчинки от време,
топлина от слънчеви ласки,
блясък от езерна луна
и дълголетие от пръст и шума,
в които костенурки са зимували.

Ще помниш и големия елен.
Еленче беше всъщност,
но израстваше в стремителния бяг
сред сенките и златните отблясъци.
"Не като в зоологическа градина!"
Нали?!

И нека помня само аз сърненцето,
което не успях да скрия.
"Защо е без козина?
Човек ли? Нима?"
Не питай!
Виж акварелите на залез по водите.
Не питай!
Още ми е рано да те уча на забравяне.
Днес нека само аз забравям
едно сърне и кръгът му мъртво мълчание.