Върху крилата
на пъстра пеперуда
се настанява
моята мечта:
Да бъда себе си,
да мога,
света да променя,
ако реша...
Да бъде
светъл и омаен,
тих, щастлив
и без вина,
пъстър
в своето разнообразие,
да няма
болка и тъга...
Да е приветлив
сутрин,
обед,
вечер,
да е бистър
като утринна роса,
да е наситен
с предизвикателства,
АЗ които
трябва да реша...
И решението
да е пълно с задоволство,
от душата ми
да блика радостта,
че нещо важно
днес съм свършила,
важно е за теб
и за света....
А нощите-
изпълнени с вълшебство,
забулени
с воал на любовта,
да носят
тихото спокойствие,
след бурния танц
на страстта...
И омаляла
да потъна в съня си,
ефирен,
пречистен
и лек,
облекчаващ
всяка болка,
без повод
възникнала в мен...
И тъй
политнала високо
върху пеперудени крила,
мечтата ми да стане истина
и да съм щастливо
зрънце
от света...