автор: AGRESIVE

Край един язовир, край тръстиката,
си приседнал и чакаш да мръкне,
а в ръцете ти златната рибка,
прави всяка нощ бързо да съмне...
Тя ще бъде жената която,
ще обсипе живота ти в слънце,
ще избяга от своето ято,
за да кацне на твоите пръсти.
Ти ще искаш от нея морето
и безкрайния път на делфина,
и онази вълна във сърцето й,
без която денят ще изстине.
Тя ще дава, ще взима по малко,
и от златното в своите перки
ще обръща светът на обратно
за да вижда очите ти светнали.
Ще забърза живота по пътя си,
ще забравиш за златната рибка
за тръстиката, водните пръски,
за ятата които прелитаха.
И очите ти бавно ще гаснат,
все по-често ще гледат нагоре.
Ще мечтаят за дивото ято
на което му трябва простора.
Ще се сетиш за златната рибка,
вече свършила своето златно,
Ще е само жената в ръката ти
от която е съмвало нощем.
И ще тръгнеш със своята въдица,
за да хванеш цветът й обратно.
Тя ще иска от теб да се върнеш
само с поглед за нейното тяло.
След това преоблечена в злато
тя ще маха с ръка на делфините,
Ще се стрелнат ръцете й плахо
като птица във твоето минало.
И очите ти светнали в мрака
ще посрещат зората на пръсти.
Ще летят като вятър в обятия
от които животът се връща.