автор: Pobeditel

Ще разсека с остър стих
тази безкрайна нощ.
Не мога да съм тих,
ще докажа, че съм лош.
Ще изрежа от небето
тази проклета луна.
Докосни ми сърцето
с горещата си душа.
Ще прогоня звездите
и нека владее мрак.
Ще легнем върху тревите,
затиснали някой мак.
В кръвта ни любовта
неутолима ще закипи,
в очите ни страстта
ще разпалва искри.
В движенията вечни
на голата ни плът,
ще бъдем човечни -
това е верния път.
Ще се любим до изгрева,
диво и хищно дори.
В душата на Земята
ще оставим наши следи.