автор: klaas

Обичам се по нужда. Незаконно.
И бягам - без да казвам на къде.
Отмервам се във думи. Безтегловно
Загубих се...и плача за да спре.

Прощавам си злините. Без отсрочка
зад римите - наричам ги живот.
Икони не намерих. Само прошка
Не нужна...като нужда от любов.

Не се променям. Просто натежавам
по мъничко, безгласно - ден след ден.
С години не! Чрез мисли остарявам
а огънят ме прави по-студен.

Пораснах малко. Може би с година
сред дъжд и слънце - моята дъга.
Не беше чувство - просто си замина
за спомен ми остави - празнота...

Не се сбогувам. Просто се завръщам
сред себе си - Усмихнат, (но дали?)
Оптимизма със ръце сега прегръщам
излъгах се...но някак си - Боли...