автор: Alisa

Това са всъщност други ритуали,
затрупани под пластовете древност
във зениците на очите.
Очите ти са пъстри като сенките
на бягащи коне, в горещо пладне.
Зеленото във тях е хищник гладен))))
Мимикрия на всичките ти същности.
Прегръщам те.Не те прегръщам.
Опитомявам тихо ритуалите,
забравям се, ранявам се, всевластвам.
Танцувам нестинарски, свалям ризата…
Отдалечавам те.Докосвам те.
Опасно близо си.
Във восъчните локвички на свещите
гласът ти не оставя отпечатък.
Излизат от морето всички рачета.
И всичко си е същото.Наопаки.
Вървиш опипом.Крехкостта на облака
не гарантира относителното равновесие.
Така ще ме живееш- извън себе си.
А после ще се връщаш за закуската
и ще ухае млякото невинно…
Ще го преглъщаш!Мярка за виновност.
Защото ще си спомняш ритуалите.
И ритуално ще си сложиш пръстена
в очакване по-древно от земята:
Да спре!Да продължава!Да ме търси…
Да ме забрави! И да ме очаква! :)))))