автор: bedstvieto

Яд ме е! Ще гръмна! Не мога да приема мъжката духовна импотентност и това е! В крайна сметка жената не е, онова с животинското име в леглото, което трябва да стане да ти приготви закуска, да ти донесе тоалетна хартия, щотo си я забравил и от неволя ще вземеш да се избършеш с пръст... Жената е... е хайде, някои жени имат мозък. И знаеш ли, че го използват за да мечтаят, за да искат от живота, за да претендират за правото си да са щастливи.
. Ама щастието не е да ти събира чорапите от пода, да ти реже доматки за салатата и да ти прави свирка, когато не можеш да го вдигнеш. Знаеш ли, искам да ти кажа че ти не си мъж! Въпреки мускулите които помпаш в фитнеса! За какво са ти? Да си запълваш ръкавите на тениската?! Смешен си! Виж има локва! Използвай силните си ръце, за да я вдигнеш, за да я понесеш, за да я накараш да се почувства принцеса за секунда! Няма да се сетиш, нали?! Жалко... Виждаш ли я като плаче? Чудиш се защо ли? Защото е нещастна, глупако! Защото докато ти правиш секс в служебната кола, с поредната малолетна, която си забил в сайт за запознанства, нейния ден е колело от памперси, писъци, готвене, чупене, чистене, повръщано. Калейдоскоп от бебе, майка, мръсен апартамент, отчаяние, безсилие, депресия. Тя, някои от тях, извини ме, искат да постигнат нещо в живота си. Някои от тях имат таланти. Някои от тях са умни. И да, проклятието в живота им е, че са ти дали любов... А ти дали я заслужаваш?
Защо я наричаш, курва? Защото е решила да вземе от живота това, което ти считаш че ти се полага по право? Защото се е осмелила да направи опит да сглоби истинския от мечтите си ползвайки няколко от вас? Не, тя не е Франкенщайн, просто вие не ставате! Отгледани сте осакатени от майките си, от обществото, от идеята, че сте мъже! Прибираш се в къщи, заявяваш, че си уморен. Носят ти чехлите, подават ти бирата. Тя се прибира понякога след теб от работа. Утрепана. Ти си сърдит, естествено. Как се осмелява да закъснява?! Втората и смяна започва. Да ти сготви, да те изпере, да те изчука. Нали това са и задълженията?! Защото е жена, ти го каза...
А ти си гъз! И аз го казвам! И те мразя, защото си безсилен и безполезен. Защото това, че издържаш семейство го твърдиш само ти и майка ти! Защото по това си приличаш с нея. Като си отвориш устата от нея излизат само простотии. Сплетни и обвинения. Или хвалби, с коя си бил, къде си бил...
Нещастни сме, заради такива, като теб... Неуспели сме, заради егоисти като теб. Защото имаш нужда някой да те крепи и да те убеждава всеки ден колко си велик, докато накрая си повярваш. Обявяваш я за кучка, ако брака се сговни. Обявяваш, че си неразбран, че си неутешен, че си мъж, а тя не е жена, защото не е измила чиниите в 12.30 през ноща и се връщаш победоносно към ергенския живот. Децата естествено са нейна грижа. Тя ги е раждала, нали е жена, значи са нейни. Вземаш ги, когато си в настроение, да ги заведеш в парка. Като ти писне ги даваш на мама или ги връщаш на вещицата.
Естесвено вече си уреден с поредната бройка, безплатна, бяла робиня, която с радост се къцка покрай теб. Другата няма право на личен живот. Ти я следваш зорко. При първия завъртял се покрай нея, размахваш дебела папка, написана от адвоката ти. Знаеш, че не може без децата и продължаваш да и съсипваш живота. Защото си злобар... Защото си малък... Защото си достоен за съжаление.