автор: mariniki

Някой нещо
тихо ми прошепна...
или...трепет бе
от влюбени върби,
нежно
прошумя
и пак политна
в синьото
на моите очи
се скри...
Запя реката,
блага вест понесла...
или...песен бе
на нечие сърце,
а някой
пак рисува
с нежни пръсти
лунички
влюбено по
моето лице...
Дочух молитва
в шепота на стих...
или...вятър бе,
осъмнал със крила
на птица,
закопнял
за топла ласка
на жена,
в ръцете ми
с любов утихва...